Работеx в една от големите банки и там станах жертва на мобинг, т.е. психически тормоз и насилие на работното място. Работех в отдела за управление на човешките ресурси. Проявите на мобинг, насочени към мен, траяха 16 месеца. След края им в продължение на следващите 7 месеца, докато все още работех в същата банка, се случиха други драматични събития, които бяха преки следствия от мобинга. Когато в деня на прекратяването на трудовия ми договор напуснах офиса на банката, бях психически и физически изтощена. Имах чувството, че животът ми е увиснал „на косъм“. След две години работа в постоянен стрес не бях в състояние нито да работя, нито да живея нормално.

Изминалите няколко години бяха период на борба с болести и заболявания, време на борба с финансови проблеми и липса на работа и същевременно период на оздравяване и укрепване. Това беше труден процес на завръщане към нормалния живот и работа. Днес живея и работя нормално. Здравословното ми състояние е добро, имам работа и последиците от мобинга, който преживях, постепенно отслабват.

След години искам да подчертая следното: само в светлината на вярата можем да разберем същността на преживяното страдание, а страданието има смисъл, когато е прието с вяра. Единствено вярата може да даде на човека сили да се справи с най-големите трудности. Смисълът на моето страдание е този, че сега мога да кажа какво огромно зло е мобингът на работното място, от който –благодарение на Бог – се върнах към нормален живот и работа.