В бедствието си извиках към Господа

и Той ме послуша.

(Псалм 120:1)

След като напуснах банката ситуацията ми изглеждаше безнадейна. Имах чувството, че стоя на ръба. Загубих работата си, бях болна и негодна нито да търся, нито да започна нова; спестяванията ми свършиха. Появи се и дълбоко униние, която постоянно ме съпътстваше.

И все пак заболяванията ми не ме плашеха толкова колкото преди. Всяка сутрин се будех с нова надежда. Силно исках да живея, да бъда здрава и да работя нормално. Затова се вкопчих в Бог като в спасителен сал. Започнах да се моля ревностно за оздравяването си. В Бог виждах единствения Лекар, който може да ми помогне. Казах си, че ще Го моля дотогава докато ме чуе. Единствената представа, каквато имах за бъдещето е, че ще бъда здрава и ще започна отново нормален живот.

Вярвах, че за Бог няма невъзможни неща. Често четях Светото писание. Божието слово беше за мен истинска духовна храна по време на болестта. Многократно обмислях пасажи, които говореха за изцеленията, които извършил Иисус и неговите думи ми осигуряваха много любов. Бях убедена, че Господ Бог не иска да страдам. От друга страна бях сигурна, че изцелението ще настъпи, защото в Евангелието никъде не беше написано Иисус да е отказал някому изцеление. Това ми даваше надежда и издържливост в очакването на оздравяване.

Усърдно се молих на Господ Бог да преживея всеки следващ ден, а вечер благодарях, че ме превел през него. Благодарях Му и за болестта.

Но Бог мълчеше. Тогава започнах да си задавам въпроса защо Иисус не отговаря на моята молитва по начина, по който искам. Малко след това, докато обмислях откъс от Евангелието, ми дойде наум, че моите грехове и пристрастявания са пречка по пътя на оздравяването ми. Бог няма да чуе моята молитва, тъй като многото ми прегрешения ме отделят от Него.

Затова отидох на изповед и изповядах целия си живот. Когато същия ден се причестих, забелязах, че се чувствам по-силна и смела, а някои физически болежки значително са намалели. Това ме подбуди към това често да приемам Причастие. От този момент почти ежедневно участвах в Светата църковната служба и приемах Светото Причастие. Установих, че след Причастието се чувствам по-силна и смела.

Много често се налагаше да отида до близката църква с такси, тъй като нямах сили да стигна до нея пеша. След Причастието обаче се чувствах много по-добре и можех с автобус да се върна до вкъщи и дори междувременно да свърша някои необходими неща.

На сутринта отново се чувствах много зле, но приемането на Причастие осезателно смекчаваше симптомите на болестта. Когато имах пристъпи на страх, отивах на изповед на всеки 2-3 седмици и тогава също чувствах облекчение. Случваше се, състоянието ми да се подобри за определено време, но след това болестта се връщаше отново. Животът ми минаваше ритмично – от едно Причастие до следващото, от една изповед до следващата. Благодарение на това издържах.

По време на болестта прочетох много свидетелства за изцеляване чрез чудо. В едно от тях авторът беше написал, че молейки се за изцеление трябва да се даде „нещо“ Богу. Замислих се: „Какво мога да ти дам, Боже? Та аз имам толкова малко.

Господ Бог в своята доброта отвори очите на душата ми, за да видя колко съм богата и колко много имам:  омраза, врагове, пристрастявания, травми, поставяне на себе си над околните, отвращение, презрение, чувство за превъзходство, желание за добра работа, голяма заплата и кариера, желание да бъда значима, ценена, хвалена и уважавана… Тогава се отрекох от досегашния си начин на живот, започнах да се разкайвам за своите грешки и да моля Бог да ми вземе всички пристрастявания и лоши навици. Това беше време на духовното ми преобразяване.

В дъното на душата си чух, че трябва да хваля Бога. От този момент постоянно изричах хвалебна молитва. Почитах Бог навсякъде и по всяко време – докато вършех работа вкъщи, ходех по улицата и дори по време на ядене. Като че ли молитвата проникна моето „Аз“, всяко кътче на душата и сърцето ми. Почитах Бог забравяйки за реалността.

Един ден ми дойде наум, че молейки се за собственото си изцеление не бива да забравям да се помоля и за изцелението на другите болни и страдащи. Така започнах да се моля и за близки, за които знаех, че са болни. Молех се и за хората, които срещах по улицата, с които чаках на спирката, с които пътувах в автобуса или трамвая и за тези, които срещах в църквата. Молих се и за пациентите, когато минавах покрай болница. Бидейки болна, където и да се намирах лесно забелязвах в тълпата и други болни, борещи се със своето страдание. Молих се и ги поверявах на Иисус.

Един ден състоянието ми рязко се влоши. Изведнъж всичко ме заболя. Струваше ми се, че не мога да контролирам нито един мускул в тялото си. Движех се трудно, чувствах краката си толкова тежки, че не можех да сляза или да се кача по стълбите. Тялото ми се скова, засилиха се болките във врата и гърба. С още по-голяма сила ме връхлетяха страха и паниката. Това бяха моментите на най-голямо страдание през периода на цялото ми боледуване.

-Иисусе, само Ти знаеш какво ми има; изцяло Ти поверявам себе си. Помогни ми! Иисусе, Ти се проявяваш и чрез хората. Моля Те, прати ми хора, чрез които да ми помогнеш – помислих тогава.

Същия ден възприех Иисус за мои единствен Господ и Спасител. Отдадох му всяка частица и сфера от живота си. От дъното на сърцето си се обърнах към Него: казах „Да“ на Неговото присъствие в моя живот.  Помолих се да се разпорежда с мен според Своята воля и приех всичко, което Той ми бе отредил. Предадох се изцяло на Иисус и се съгласих безусловно да му отдам целия си живот. Тогава казах:

– Господи, нека Твоята воля да ръководи живота ми.

***

Беше майско утро… Както обикновено отидох на служба. След края й останах, за да се помоля. Църквата се опразни, а аз още седях, потънала в тиха молитва. Изведнъж почувствах, че някой е седнал до мен. Обърнах се надясно и видях непозната жена на средна възраст. 

– Бог е чул молитвата ти – каза тя. – Всичко ще бъде наред.

– Откъде знаете за мен? – запитах удивена.

– Чувала ли си за Светия Дух? – попита тя, след което ми даде лист, на който беше написан телефонен номер и бързо се отдалечи.

Още същия ден се обадих на посочения номер. Човекът, с когото разговарях започна да се моли за моето излекуване и ме посъветва да се подложа на Светото тайнството Маслосвет. Няколко дни по-късно, след като подготвих душата си отец Теофил Херман извърши тайнството в параклиса на Чудотворния медал, на ул. Радней в района Повишле във Варшава. Спомням си, че накрая отецът се обърна към мен:

– Благодари на Божията майка за нейното ходатайство пред Бога.

След като приех тайнството, усетих, че нещо се случва с мен. Скоро разбрах, че Господ Бог ме е докоснал с изцелителната мощ на Своята любов и е поставил началото на моето оздравяване. След няколко дни бяха видими първите проявления на Божието дело. Започнах да спирам лекарствата, постепенно престанах да се боя от това да ходя, да пресека улицата и да пътувам с автобус. Осезателно укрепнаха мускулите на краката ми и от този момент ходех и се качвах в автобуса нормално.  

От този момент реших ежедневно да участвам в църковната служба и да приемам Христос чрез Причастието, което – както споменах – облекчаваше симптомите на болестта. Правих това през следващите няколко години.   Включих се и в няколко служби, на които бе произнесена молитва за изцеление. По време на една от тях бях излекувана от унинието, което ме беше обзело след като напуснах работа.

Така Иисус започна изцелението ми от болестта и ограниченията, които бяха толкова много. Този постепен процес на оздравяване и връщане към нормалния живот чрез Тайнствата на Църквата, личната молитва, застъпническата молитва на няколко молитвени групи, обмисляне на Божието слово и живот в Неговата ласка трая няколко години. По време на този процес някои болежки отшумяваха, а след това отново се завръщаха с нова сила.  Това трябваше да ме научи на сътрудничество с Божията ласка, а и на търпение и издържливост в понасянето на болестите и заболяванията. 

Скоро след като Иисус постави началото на процеса на оздравяването започнах работа и всичко започна да се подрежда.   

Днес живея и работя нормално.  Живият Иисус чрез Причастието извърши чудо, защото вече не страдам от болести, които бяха толкова много, а резултатите от изследванията ми са добри. Освен това лекарите установиха, че не съм болна от миастения гравис.

Сега с цялото си убеждение искам да кажа, че Иисус Христос ми дари нов живот. В Него намерих всичко това, което ми беше необходимо, за да излекувам своите болни душа и тяло. Благодарна съм Му за всичко, което стори за мен. Желая да бъда с Него, да Го обичам и да Му бъда вярна.

Благодаря Ти, Иисусе!