Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите;

 хлопайте, и ще ви се отвори;

защото всякой, който иска, получава,

и който търси, намира, и на тогоз, който хлопа, ще се отвори. 

(От Евангелието на Матей. 7, 7-8)

Тази история е за силата на молитвата в „битката“ за моя апартамент, която водих с жилищната кооперация и синдика.

През 1999 г. реших да си купя нов апартамент. Тогава работех в банка, получавах добра заплата и затова можех да взема жилищен кредит за закупуване на ново жилище. След известен период на търсене намерих – поне така ми се струваше тогава – правилната жилищна кооперация (която тъкмо строеше нов комплекс) и подписах с нея договор за покупко-продажба. Скоро след това получих жилищен кредит и допълнително взех потребителски кредит. Веднага преведох сумата по сметката на кооперацията. Към края на 2001 г., когато комплексът беше частично завършен, получих ключовете за апартамента и веднага се нанесох там.

Уви, въпреки че се нанесох в жилището, не бях негова законна собственичка, тъй като не можех да подпиша нотариален договор. Защо? Оказа се, че неочаквано жилищната кооперация се е оказала в трудно финансово положение. Постоянно нямали пари, за да завършат строежа, да изплащат кредитите към банки и други свои финансови задължения. По този начин кооперацията изпадна в несъстоятелност, т.е. банкрутира.

2004 г. – банкрут на кооперацията

През есента на 2004 г. съдът обяви несъстоятелността (банкрута) на кооперацията. Същевременно съдът назначи лице (синдик), което да управлява кооперацията и да продаде имуществото й. В момента на обявяване на несъстоятелност всички решения на кооперацията станаха невалидни. Затова и моят договор за покупко-продажба, подписан с нея през 1999 г., стана невалиден.

След обявяването на банкрута на кооперацията разбрах, че мога да загубя жилището си и първоначално платената от мен сума. Оказа се, че от юридическа гледна точка собственик на моят апартамент е жилищната кооперация, която е в несъстоятелност. Затова синдикът можеше да направи с моето жилище каквото си поиска. Например би могъл да го продаде без моето съгласие и да ме изгони без да ми върне платените от мен по-рано пари. По този начин започна много труден период в живота ми, изпълнен със страх от загубата на дома ми (и покрива над главата ми) и на всички пари, които бях инвестирала в него. Това беше време на страх пред несигурното бъдеще.

Към края на 2007 г.

Към края на 2007 г. се появи възможност да се разрешат всичкипроблеми с жилището. Един ден синдикът призова мен и другите живеещи в сградата, които също като мен не бяха законни собственици на своите жилища. По време на срещата ни информира, че можем да подпишем нотариален договор при едно условие – възможно най-бързо да заплатим допълнителна сума.

Синдикът ни определи срок от три месеца да съберем парите и да уредим необходимите формалности. В моя случай трябваше да заплатя огромната, непомислима за мен сума, от над 56 000 злоти (тогава равностойност на 18 000 долара). Едва след заплащането на тази сума синдикът бе готов да подпише нотариалния акт и по този начин бих станала собственичка на апартамента си.

Януари 2008

Трите месеца минаха много бързо и, уви, не можах да събера никакви пари. Банките, към които се обръщах, отказваха да ми дадат кредит. Не можех да взема дори и обикновен потребителски кредит. Защо? Причината беше моята негативна кредитна история. Намирах се в регистъра на ненадеждните длъжници, който се води от Службата за кредитна информация (СКИ). По-рано споменах, че теглих два кредита, за да си купя жилище. След като загубих работата си в банката, в продължение на няколко месеца бях безработна. Поради това тогава не можех да изплащам задълженията си по кредитите. Във връзка с това постоянно закъснявах с изплащането на вноските и се получиха големи закъснения. В следствие на това моето име се появи в „черния списък“ на СКИ.

Поради тази причина не можех да платя сумата на кооперацията в определения от синдика срок. Затова той постоянно ме канеше в своя офис и питаше дали разполагам с необходимите средства. Викаше ме почти всеки вторник и четвъртък, когато идваше в своя офис в комплекса. И почти всеки път ме заплашваше, че ще ме изхвърли. Един ден през януари отново ме покани. Този път в разговора освен синдика участваше и неговият юрисконсулт. Двамата ми дадоха краен срок до 28 февруари да платя сумата. След тази дата по искане на синдика щяха да ми връчат съдебна заповед за ексмисия. Синдикът и неговия юрисконсулт ме уведомиха:

„- Ако не платите до края на февруари, в началото на март ще Ви ексмитираме.“

Нямах представа откъде да намеря толкова много пари за толкова кратко време. От човешка гледна точка бях в безнадеждно положение, в безизходица. Въпреки това имах надежда и вярвах, че трябва да има изход от тази трудна ситуация.

Реших да „поместя Небето и Земята…“  

И така реших да „поместя Небето и Земята.“ В самото начало на 2008 г. помолих много хора да отправят молитва към Бог. Това бяха стотици хора, светски лица и духовници в Полша и в други държави, сред които Франция, Италия, Норвегия, Исландия, Холандия и Германия. През февруари помолих и молитвената група в църквата. От този момент всички тези хора се молиха за Божията помощ и благополучно разрешаване на моя проблем. Аз и майка ми също се молехме непрекъснато за това да изляза благополучно от това трудно положение.

Скоро след това забелязах първите плодове от молитвата. Февруари мина бързо и бих казала спокойно. Синдикът престана да ме преследва и постоянно да ме кани в офиса си. Въпреки че не заплатих поисканата сума, не получих съдебна заповед да напусна. В началото на март написах писмо до съда с молба да удължат срока за плащане. Срещнах се със съдията, който се съгласи да платя парите до края на септември.

Анна

Март и април също минаха бързо, а аз продължавах да нямам представа откъде да намеря необходимите ми средства. През май отново помолих много хора за застъпническа молитва. В края на май, началото на юни ми се обади моята приятелка Кашя, която току-що се беше преместила със семейството си в нова к‘ъща в един от варшавските квартали.

-Преди няколко дни – каза ми Кашя-организирахме барбекю с новите си съседи. По време на разговора се оказа, че една от съседките ми работи в банка. Споменах й за теб и за това, че никоя банка не ти дава кредит. Представи си, че тя сама предложи безкористната си помощ и каза, че с радост ще ти помогне при кандидатстването за кредит. Помоли ме само да ти предам нейния телефонен номер. Обади й се, тя със сигурност ще се постарае да ти помогне.“

Обадих се на номера, който ми даде и по този начин се запознах с Анна, съседка на моята приятелка Кашя. Анна бе работила дълго в банковата система и много добре познаваше пазара на банкови услуги. Реши да ми помогне да намеря банка, която би ми отпуснала кредит предвид настоящата ми ситуация. След няколко дни се свърза с мен и ми каза, че е намерила банка, която да ми отпусне кредит. В края на юни и началото на юли събрах всички необходими документи и ги подадох в банката.

Септември 2008

Дойде септември, а аз все още нямах информация от банката дали ми е отпуснат кредит. В началото на септември разбрах, че решението е замразено от юрисконсулта на банката. Той не бил съгласен с отпускането на кредита, тъй като имал съмненият относно записа в имотния регистър на кооперацията. Няколко служители работещи в банката се опитали безуспешно да го убедят, че не е прав. Освен това се появил и още един проблем – възможно най-бързо трябваше да изплатя един от кредитите си (потребителски кредит) и по най-бързия начин да получа уверение, че съм зачеркната от регистъра на ненадеждните длъжници, който се води в СКИ.

Какво да правя сега? Остана ми единствено молитвата. В началото на септември отново помолих молитвената група в църквата за застъпническа молитва. Молехме се юристът в банката да промени решението си и да получа необходимите ми финансови средства, за да изплатя кредита.

Два-три дни след молитвата ми се обадиха от банката, че юрисконсултът е променил решението си! Новите аргументи, които са му били представени, били убедителни и се съгласил на отпускането на кредита. През септември успях за 2 дни да събера необходимата ми сума, за да погася изцяло потребителския си кредит. Тогава банката, която ми го беше отпуснала, депозира молба в Службата за кредитна информация за зачеркването ми от списъка на ненадеждните длъжници.

Октомври 2008

Изглеждаше, че всичко върви добре и скоро ще мога да платя необходимата сума на кооперацията. Уви в края на септември и началото на октомври започна световната финансова криза. Голяма част от банките решиха да ограничат и дори да спрат отпускането на кредити. Същевременно изискванията към клиентите ставаха все по-големи. В началото на октомври ми се обади Анна, която ми каза, че ситуацията на финансовите пазари се е усложнила и „моята банка“ няма да отпуска кредити до второ нареждане. Но ми обеща, че ще попита дали банката, в която работи, има възможност да ми отпусне кредит. Каза, че това може да е трудно, тъй като нейната банка отпуска кредити само за големи суми и единствено на богати клиенти.

Чудех се какво да правя. И както обикновено дойде ми наум само едно – и този път да помоля хората за застъпническа молитва! На 9 октомври в църквата се проведе поредната застъпническа молитва, на която се молих заедно с молитвена група.

На следващия ден, 10 октомври, по обед ми се обади Анна и каза, че се е срещнала лично с председателя на управителния съвет на банката и той се е съгласил да ми бъде отпуснат кредит. След десет дни подписах договора с банката. Решението на банката беше да преведе парите направо по сметката на синдика след като представя подписания нотариален акт.

Още същия ден се срещнах със синдика, за да уговорим кога да подпишем нотариалния договор, но ме очакваше неочаквана и неприятна изненада! След като се запозна с договора, който бях подписала с банката, синдикът каза, че има известни неясноти и няма да подпише нотариалния акт, докато банката не промени договора. Освен това поиска среща с директора на банката, за да бъдат разсеяни неговите съмнения. Банката не искаше да променя договора нито да се срещне със синдика, тъй като той не е страна по договора. В отговор на това синдикът каза, че няма да подпише нотариалния акт.

Този път отново помолих хората от молитвената група да се помолят всичко да свърши благополучно. Няколко дни по-късно банката се съгласи да се срещне със синдика. По време на разговора, в който участвах и аз, директорът на банковия клон предложи решение, с което синдикът се съгласи.

26 ноември 2008 година

Нотариалният акт беше подписан от мен и синдика на 26 ноември 2008 г. в офиса на банката в присъствието на нотариус и банков служител. Това се случи около 9:30 ч. Около 11:00 ч. ми се обадиха от банката, че са превели парите по сметката на жилищната кооперация.

По този начин станах законен собственик на жилището си. Всички препятствия пред благополучното разрешаване на проблема бяха преодолени. Това беше възможно благодарение на молитва към Бог – молитвата на много хора от страната и чужбина.

Наистина това беше велика молитва, която може да „помести“ Небето и Земята!

Благодаря Ти, Иисусе!