Един ден получих от един от кредиторите си последна покана да заплатя дълга си, който, въпреки по-ранните напомнителни писма, от дълго време не бях изплащала заради липсата на финансови средства. Едновременно с това ми информираха, че ако не платя сумата до 7 дни от получаването на поканата, квотата ще бъде предадена за съдебно изпълнение. Това беше истинска катастрофа…

„– Откъде ще намеря толкова много пари за 7 дни?“ – мислех си.

Започнах да се моля още по-усърдно отколкото по-рано и да моля за работа. Някой ме посъветва с това намерение да изрека новена до Св. Антоний от Падуа, така и направих.  Молих се и чрез Светото Писание, четях и следния фрагмент от Евангилието на Св. Йоан (21,1-14):

„След това пак се яви Иисус на учениците Си при Тивериадско море А се яви тъй: бяха заедно Симон Петър и Тома, наричан Близнак, и Натанаил от Кана Галилейска, и Зеведеевите синове, и други двама от учениците Му. Симон Петър им казва: отивам да ловя риба. Казват му: ще дойдем и ние с тебе. Излязоха и веднага се качиха на кораба, ала нищо не уловиха през нея нощ. А когато се вече разсъмна, Иисус застана на брега; но учениците не познаха, че е Иисус. Иисус им казва: деца, имате ли нещо за ядене? Те Му отговориха: не.  А Той им рече: хвърлете мрежата отдясно на кораба, и ще намерите. Хвърлиха, и не можаха вече да я измъкнат поради многото риба. Тогава ученикът, когото Иисус обичаше, каза на Петра: Господ е. А Симон Петър, като чу, че е Господ, препаса дрехата си (защото беше гол) и се хвърли в морето. А другите ученици преплуваха с кораб (защото не бяха далеч от земята, на около двеста лакти), като влечаха мрежата с рибата. А когато излязоха на земята, виждат накладен огън, и на него турена риба и хляб. Иисус им казва: донесете от рибата, що сега уловихте. Симон Петър отиде, та извлече на земята мрежата, пълна с едри риби, на брой сто петдесет и три; и макар да бяха толкова, мрежата се не съдра. дойдете, обядвайте. И никой от учениците не смееше да Го попита: кой си Ти? понеже знаеха, че е Господ. Дохожда Иисус, взима хляба и им дава, също и рибата. Това беше вече трети път, как Иисус се яви на Своите ученици, след като възкръсна от мъртвите.”

Хванах се за цитирания фрагмент като за последна надежда, че Иисус ще ми покаже „къде да пусна мрежата“, за да „уловя риба“ и да оцелея. Често размишлявах над този цитат, вярвайки, че Иисус Христос и днес помага също толкова много, както и когато е бил в човешко тяло. Искрено вярвах, че в живота ми може да се случи подобно чудо като това, на което Неговите ученици са били свидетели. Чаках го, вярвайки, че Иисус може да извърши такова чудо и в моя живот. В молитвите си се обръщах към Него:

Иисусе, Твоята среща с учениците на брега на Тивериадско море показва изключителната и безгранична любов на Бог към човека. В трудната ми житейска ситуация Словото ти ми дава вяра, че се грижиш за мен като баща. Защото Ти, Христосе, стоиш пред мен всеки ден и питаш:

-Дете, имаш ли какво да ядеш?

-Да, Боже, все още имам – отговарям ти или:

-Имам още малко, но вече свършва. А друг път: – Не, нямам нищо.

Въпросът, който ми задаваш непрестанно ме трогва и впечатлява. Дадох си сметка, че Ти сам се безпокоиш за мен във всеки момент от живота ми, стоиш пред мен и ми задаваш същия въпрос. Искаш не само да водиш разговор с мен, но и искаш да ти доверя своите нужди, защото Ти  – като ласкавия Бог и Отец – искаш да отговориш на тях.

В посочения фрагмент от Евангелието учениците не те викат и не се молят за добър улов. Те мълчат, тъжни, уморени и гладни са. Трогателно е, че Ти, Иисусе, пръв поемаш инициатива. Сам идваш в отговор на молитвите на учениците, още преди да са ги изказали и в отговор на нуждите им, още преди да са ги формулирали и да са се обърнали към теб.

Иисусе, Ти наистина предвиждаш всичко и знаеш от какво имаме нужда, още преди да сме помолили. Често неразпознаваем стоиш пред нас преди да се ориентираме, че това си Ти. Идваш с добър съвет как да постъпим. Трябва само да чуем Твоя глас, а после да последваме съвета Ти. Достатъчно е толкова малко: само да чуя Твоя глас! Боже, с цялото си сърце вярвам, че и Ти ще ми дойдеш на помощ. Затова помогни ми да чуя Твоя глас и Твоя съвет къде „да пусна мрежа“.  Амин.

Повече от 60 риби в мрежата…

Беше края на 2001 г. Един ден в ранния следобед възнамерявах да отида до центъра. Излязох от къщи и по път към асансьора видях как от него излиза Ирена и бързо тръгва към мен. Запознах се с Ирена скоро след като дойдох във Варшава. Тогава тя работеше като главен счетоводител във фирмата, в която започнах първата си работа.  Винаги можех да разчитам на нея, неколкократно ми помагаше в нужда, а приятелството ни се запази въпреки изминалото време.

– Тъкмо се видях с мой стар познат, – започна Ирена – който досега е бил директор на начално училище и скоро се пенсионира. Питах го дали случайно в училището не търсят учител по английски. Помислих си, че щом знаеш английски, би могла да опиташ да преподаваш в училище.

Бавно отидохме към асансьора и слязохме на партера. Междувременно Ирена продължи:

– От този познат взех телефонния номер на новата директорка и даже вече й звъннах. Търсят учител по английски и то спешно. – Ето, заповядай, – извади листче от чантата си – номера й. Помоли да се свържеш с нея утро преди обяд. 

Мълчейки слушах Ирена, която ме убеждаваше, говореше за предимствата от работата в училище.

-Ще имаш постоянна работа, осигуровка и пари, за да се издържаш.

Беше права, макар че преди това не ми беше идвало на ум да търся работа като учителка. Когато се сбогувахме, се замислих над всичко, казано от нея.

– Няма какво да се правя на интересна и да обмислям. Трябва да започна каквато и да е работа, защото в крайна сметка трябва да започна отнякъде – казах си.

На следващия ден се обадих на посочения номер. Директорката ми предложи да се срещнем още същия ден. Оказа се симпатична и мила, беше готова веднага да ме вземе на работа. Преди това обаче трябваше да получи позволение да ме назначи от инспектората по образованието. Но – както смяташе директорката – не би трябвало да има пречки. Трябваше да се свържа с нея след няколко дни. Когато се срещнахме отново директорката безпомощно вдигна ръце:

-Много съжалявам, но инспекторатът не одобри Вашето назначение. Нямате необходимата педагогична подготовка, за да работите с деца.

От училището веднага отидох при Ирена, която живее срещу сградата на училището.

-Това е ужасно – каза тя съчувствено. – Толкова време търсиш работа и отново нищо. А така се надявах, че ще ти потръгне поне в това училище. Изглеждаше, че всичко върви добре.

– Ирена, не се тревожи. Вярвам, че Господ знае какво прави. Със сигурност скоро ще ми намери някаква работа.

– Желая ти така да стане.

По този начин без успех завърши поредният ми опит да започна работа. Замислих се какъв е смисълът на последните събития.

– Боже, какво искаш да ми кажеш чрез това? – запитах същия този ден в молитвата си.  Дойде ми следната мисъл:

– Не мога да преподавам като учител на щат, но бих могла да водя платени езикови курсове за деца? 

Бързо се свързах отново с директорката и й представих своето предложение.  Оказа се, че няма пречка да започна да провеждам платени уроци по английски в нейното училище. Тя ми предложи помощта си за организиране на курсовете и ми даде няколко интересни идеи.  След няколко дни, защото в понеделник се падаше 3 септември, започваше новата учебна година и се отваряше великолепна възможност на този ден да се срещна с родителите и да им предложа курсове по английски и немски език.

– Ще бъда щастлива, ако се запишат дори и няколко деца – въздъхнах на първия учебен ден, гледайки тълпата от деца и родители, минаващи през залата на училището, където ставаше записването. На този ден основно информирах заинтересованите родители.

На следващия ден се записаха 10 деца, на 5 септември вече имах в списъка си 25 имена. През следващите дни към мен се обръщаха и нови желаещи и в крайна сметка се записаха повече от 60 деца! Може да се каже, че през тези дни „улових в своята мрежа“ повече от 60 риби (!)

По време на записването си дадох сметка, че трябва да регистрирам собствена фирма, за да мога да преподавам без проблеми.

Благодаря Ти, Иисусе!