В продължение на няколко месеца след като загубих работата си в банката бях безработна.  Спестяванията ми бързо се изчерпаха и си мислех какво ще стане с мен по-нататък. Имах много финансови задължения – заем и жилищен кредит. Стигна се дотам, че майка ми да ми помага или да взимам пари на заем от познати, за да мога да ги изплащам. Затова все по-належащ ставаше въпроса да си намеря нова работа. Това обаче не беше толкова просто, защото тогава бях много болна и слаба.

Месеци наред търсех работа по различни начини – преглеждах и отговарях на обявите в пресата, питах познати дали случайно не са чули за свободни работни места и се уговарях на интервюта. Уви тези усилия не дадоха резултат.

Заради квалификациите ми моето CV изглеждаше доста „богато“ и насърчаваше потенциалния работодател да ме покани на интервю. Но каква полза от това след като обикновено още след първия разговор знаех, че няма да получа работата.

Фактът си е факт – след нито едно интервю не получих работа. Тогава нервите ми бяха вече толкова слаби, че се нервирах само от мисълта за разговор с работодател. По време на интервю чувствах напрежение, което изцяло ме парализираше. Това не зависеше от мен. В такива моменти долната ми челюст се сковаваше, говорех неясно и с голямо усилие, като през зъбите ми се процеждаха само отделни думи.

Случваше се по време на интервю изведнъж да заекна и да не мога да довърша изказването си. Имах чувството, че всички мускули, свързани с процеса на говорене, са престанали да функционират. Бях безсилна и безпомощна, виждайки, че не мога да направя абсолютно нищо, за да поправя говора си.   Затова не е и чудно, че състоянието ми разочароваше работодателите и те обикновено повече не се свързваха с мен.

***

Времето минаваше, а аз все така нямах работа. В самото начало когато започнах да търся работа, търсех нещо, което да отговаря да досегашния ми опит, т.е. в отделите за управление на човешките ресурси. С времето ми стана ясно, че имам малки шансове да се върна към професията си заради лошото си здравословно състояние.

В крайна сметка реших да потърся каквато и да е работа, само и само да имам с какво да живея. Материалното ми положение беше просто трагично, тъй като на практика нямах за какво да живея. Заради това ми беше все едно какво ще работя: мениджър, специалист, секретарка, чистачка и т.н. Важното беше само едно – да работя. Но времето минаваше и работа все не се намираше.

По време на цялото ми боледуване и безработица се молех много и молех за промяна в положението ми. Тогава чувствах присъствието на Господ Бог в живота ми. Случваше се така, че по пътя си винаги срещах хора, които по различен начин ми помагаха. Понякога това беше материална помощ, друг път – добър съвет или подкрепа. Въпреки многото трудности винаги, когато имах нужда, получавах помощ от Бог и хората.

Огромна утеха черпех от молитвата. Въпреки безнадеждното си положение не бях отчаяна, а дори и в най-трудните моменти успявах да погледна с надежда в бъдещето. Когато ме обземаха съмнение и отчаяние, четях Светото писание докато почуствам покой и подкрепа. Често след четене на стиховете от Библията и молитва ме обхващаше неописуема радост.

Един ден написах в дневника си: „Днес имам в джоба си само четири злоти, а съм най-щастливият човек на света.“

Силно вярвах, че както и в оздравяването, Иисус ще ми дойде на помощ. 

Непрекъснато се молех и не губех надежда, че един ден ще намеря работа.